Отлив на външни инвеститори и спад на цените на земеделската земя – реалността през 2016г в страната. „Всички инвеститори искат да вложат парите си в комасирани поливни парцели, а не в разпокъсана земя, която все повече се одребнява. След като през 2015 беше отчетен ръст на цените, сега предстои отрезвяване за собствениците с естествен спад. Причините са свързани с по-ниските изкупни цени на зърното и отлив на инвеститори. Това каза в ефира на Дарик Югоизток председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков.

Според него, идеята за комасация е жива и ако хората осъзнаят необходимостта от нея, ще бъде постигнат ръст в цените на земеделската земя унас. Това ще е и добър сигнал за големия бизнес, който иска да инвестира в България. „Благодарение на Асоциацията представихме пет проекта в тази насока. С тях доказахме, че това може да се случи в нашата страна, макар и на доброволен принцип“, каза икономистът.
Година след гласуваните промени в Закона за собствеността на земя и наложения мораториум върху изкупуването й, резултатите са частичен срив на борсите, нестабилен икономически климат, отлив на външни инвеститори, лош сигнал за бизнеса.
„Според мен, за да върнем доверието трябва да се борим за комасация – под една или друга форма. Министерството на земеделието дава зелена светлина и ще работи с всички браншови организации за създаването на нов кодекс. Надяваме се и ще се борим за промени в Закона за комасация на земеделските земи“, каза председателят на БАСЗЗ.

Източник: https://dariknews.bg/

В България зърното поевтинява с повече от 15% на годишна база до 157 долара за тон без ДДС, отчита Софийската стокова борса.

Цените на зърнените култури падат в целия свят и са на най-ниско равнище за последните 10-15 години, информира пред БТА Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Той поясни, че спадът е обусловен от добрата реколта миналата година и от увеличаване на преходните запаси от пшеница и царевица.

В България зърното поевтинява с повече от 15% на годишна база до 157 долара за тон без ДДС, отчита Софийската стокова борса. Световният съвет по зърното прогнозира много добра реколта от пшеница в България тази година, подчерта Васил Симов.

източник: fermer.bg

Държавен фонд „Земеделие“ , от днес, започна изплащането на 218 млн. лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., съобщиха от ДФЗ.

До момента са изплатени средства на кандидатите, със заявления за подпомагане по направленията: „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, „Традиционно отглеждане на овощни култури“; „Контрол на почвената ерозия“; „Биологично пчеларство“, „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“.

Плащане ще получат и стопаните направили комбинация от изброените направленията.
източник: fermer.bg

Споразумението за дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. наскоро получи одобрение от Европейския парламент. Депутатите акцентираха в своята работа върху нуждата от ефективно използване на всяко евро във финансовия план.

Европейският съюз финансира проекти в широк спектър от области. Инвестициите в транспортна инфраструктура създават по-добри възможности за превоз на хора и товари, като по този начин стимулират развитието на единния пазар. Средствата за научни изследвания целят не само да създадат работни места, но и да осигурят основа за технологичен прогрес на икономиката.

Не на последно място, Европейският съюз полага големи усилия за запазване на жизнеността и разнообразието на селските райони в Европа.

източник: fermer.bg

Тенденцията на увеличаване на биологичното производство в България от последните години, продължава и през 2013 година. По данни на Земделското министерство, публикувани в Аграрния доклад за 2014-та операторите (производители, преработватели, търговци) в биологичното производство за 2013 година са 3 123, при 2 016 година по-рано.

В сравнение с 2012 г., общо култивираните площи, отглеждани по методите на биологично производство нарастват със 7 800 ха, а постоянните ливади и пасища – със 7 519 ха.

През 2013 г. площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, възлизат на 56 287 ха (без да се включват сертифицираните екологично чисти райони, от които се събират диворастящите култури – гъби, билки и горски плодове), което е с 39% повече спрямо предходната година.

От биологичното растениевъдство най-предпочитани от земеделските производители са трайните насаждения, техническите култури и зърнено-житните култури. През 2013 г. площите в система на контрол, заети със зърнено-житни култури, са 7 669 ха. По методите на биологично производство се отглеждат основно пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес и тритикале. Площите, заети с технически култури в система на контрол през 2013 г., нарастват с 1 427 ха в сравнение с 2012 г., до 9 336 ха. Увеличението е в резултат от чувствително нарастване на площите, заети с ароматни и медицински растения, подправъчни култури и маслодайна роза, докато при площите, заети със слънчоглед и рапица се наблюдава леко намаление.

През 2013 г. площите с маслодайна роза (Rosa damascene) се увеличават с 444 ха спрямо предходната година, до 1 587 ха, което е свързано с традициите на България в отглеждането на маслодайна роза. Почти двойно е увеличението на площите с ароматни култури, медицински растения и подправки, които достигат до 6 536 ха, при 3 378 ха през 2012 г.

Увеличение на площите спрямо предходната 2012 г. се наблюдава и при артишок, лук, моркови, марули, карфиол и броколи, дини, пъпеши, ягоди и култивирани гъби.

източник: fermer.bg

Седмица без кислород е пагубна за земеделските култури, притеснени са стопаните.

Разливите на реки в Югоизточна България, на места в Северна България продължават. В някои региони водата се задържа в земеделските площи вече шести ден. Седмица без кислород е пагубна за земеделските култури, притеснени са стопаните.
източник: fermer.bg

Увеличение на добивите между 36% и 60% могат да постигнат учени от Вашингтон и Великобритания, чийто екип е извършил втората от общо три стъпки за ускоряване на процеса на фотосинтеза в селскостопанските култури, като пшеница и ориз. Това съобщават от Technology Review. Освен, това новият процес на фотосинтеза може да спести ресурси от вода и тор, необходими за развитието на растенията.

Учените от университета Коренл и изследователският център Ротамстед във Великобритания, са извършили успешна трансплантация на гени цианобактерия в тютюневи растения, често използвани за изследователски цели. Тези гени позволяват на културите да произвеждат по-ефективен ензим, който превръща въглеродния двуокис от въздуха в захари и друг вид въглехидрати.

Доказано е, че някои растения са по-ефективни в превръщането на въглеродния двуокис в захар. Тези видове са бързорастящи, като например царевицата и много видове бурени, и се наричат С4, а над 70% от растенията по света използват по-бавна и по-малко ефективна форма на фотосинтеза. Те са определени, като С3 вид. Изследователите от доста време насам се опитват да променят някои от растенията С3 в С4.

Учените от Корнел и Ротамстед са използвали проста технология за превръщането на растения С3 в С4. Вместо да променят анатомията им и да добавят нови видове клетки и структури, те са модифицирали компоненти от вече съществуващи клетки, като са използвали тристепенен механизъм на фотосинтеза на цианобактериите, известни още като синьозелени водорасли.

Очаква тази технология да се прилага при култури са комерсиално отглеждане най-рано след пет до десет години, въпреки постигнатият напредък досега.
източник: fermer.bg

5 млн. тона пшеница е произведената реколта в България през 2014 година. Това стана ясно по време на Консултативния съвет по зърното, който се проведе в Министерството на земеделието и хрaните. През 2014 г. в страната ни са произведени също 2 млн. т. царевица, 1.8 млн. т. слънчоглед и 825 хил. т. ечемик.

По време на заседанието стана ясно още, че наличните зърнени запаси от основните зърнени и маслодайни култури в края на октомври тази година са 6.7 млн. тона при 5.3 млн. тона година по-рано.

На днешното заседание Консултативният съвет по зърното избра нов председател – Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).
източник: fermer.bg

Нивото на река Русенски Лом се е повишило значително през последните дни, но към момента няма наводнени земеделски площи в Русенско. Това съобщи за Фермер.БГ Иван Караиванов от Регионалния съюз на фермерите Дунавско зърно – Русе.

Има определени места по течението на реката с частични подпочвени води. Те обаче се следят, обработват се рано и се сеят през късната пролет, обясни Караиванов.

Приливната вълна по река Русенски Лом идва след дъждовете в Търговище и Попово и ще продължи още два дни.

Високата приливна вълна по притоците на река Русенски Лом, тръгнала от Попово и Априлци, днес минава през село Басарбово съобщи шефът на общинската безопасност Спасимир Димитров, цитиран от БНР. При нас в долния участък на реката дигитe са напълно изправни и вълната, която по-нагоре създаде проблеми, тук ще се изтече нормално, ще се влее в Дунав, без да нанесе щети, заяви той.
източник: fermer.bg

Сеитбената кампания на пшеница и ечемик в региона на Русе приключи. По данни на Областната земеделска служба са засети 488 850 декара с пшеница и 77 785 декарас ечемик

Вече е приключила и сеитбата на рапица като площите в региона са около 7000 декара по-малко от миналата година. Според директора на Земеделската служба Левент Исмаилов, цитиран от БТА причината за намалените площи е по-ниската изкупна цена.

Директорът на областната дирекция „Земеделие“ посочи, че проблем за пшеницата се оказват полските мишки, които са установени на много места в областта.

източник: fermer.bg